ТЪРСЯ ТЕ
Търся те в бързеите на отчаяна вода,
полетяла към водопада, със снага
обречена да се разпада на частици
и да се слее в нови страстни изблици.
Търся те, летяща, в ято шумни птици,
поели пътя на изначалната любов.
Във въгленчетата на техните зеници,
чете се Божествен, родовоначален зов.
Търся те сред земната ни пъстра фауна,
по път родила своето малко отроче,
в любовта на майката – тиха, безкрайна
и страхът в душата й бясно клокочещ.
Търся те в потока хора - бързей в града.
Зад маските милиони как да те открия?
Търся те – истинска, Богоизбрана жена,
но ти, отхвърлена, в тълпата се криеш.
Сред скъпите дрехи, ти си, някак си, гола.
Сред маските, ти си с чисти, блестящи очи.
Сред душите продадени за някаква сгода,
твоята буди омраза, защото си истинска ти.
Ти вървиш и знаеш пред Бога цената си,
разпъвана на кръста, понесла го мълком,
познаваш величието охулено на съдбата си,
с любов градиш земния си слънчев дом...
07 03 2017
© Надежда Борисова Всички права запазени