Търся утрото нощем в мрака
и между облаците слънцето,
колко трябва още да чакам,
за да ти намеря сърцето?
Търся гласа ти в тишината
и погледа ти към мен...
Търся морето в планината
и теб за още един ден.
Търся късмета и не намирам,
както и изгубената любов,
търся живота, но умирам –
търся и знам, че съм готов.
Търся нещо в нищото –
намирам сянката си тъжна,
търся само теб, защото
само ти си ми нужна.
© Никица Христов Всички права запазени
Много красиво стихотворение, наситено с контрасти.