27.02.2013 г., 8:18 ч.
У дома
349
0
0
Стоя във стаята сама
и сякаш пак ще се отвори
проскърцващата ù врата
и с твоя глас ще заговори.
Навсякъде край мен си ти –
където и да се обърна.
Отмина нашето „преди”
и вече няма да те върна.
Тук никой не е променен.
Как искам аз да съм далечe.
Че сякаш няма ме и мен,
щом тебе тук те няма вече.
и сякаш пак ще се отвори
проскърцващата ù врата
и с твоя глас ще заговори.
Навсякъде край мен си ти –
където и да се обърна.
Отмина нашето „преди”
и вече няма да те върна.
Тук никой не е променен.
Как искам аз да съм далечe.
Че сякаш няма ме и мен,
щом тебе тук те няма вече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Вили Димитрова Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
