У кръчмата на хоримага,
там някуга виднъш,
куктейл поръчах - "Ракитака",
пунежи вън валеши дъш.
Направи бармънъ ми питиету,
погледна ма, и са намръщи,
гаврътнах глътка ут куктейла,
а той потърка свойте пръсти
Ф началуту ни усъзнах са,
ам посли съ усетих,
пари ми искаши разбрах ас,
за туй виднага са дусетих.
На бара беши многу пълну,
понежи същ и хората са бяхъ скрили,
угледъх са за място пусто,
но късну веч е, бяхъ са разпрустранили
Та дрънкам аз си питиету,
ду мен обачи седна кмета,
напъчи са така напету,
И вика: - Дай на мени две питиета!
Да кажа, честну са засегнах,
и даже, тъй на чест,
ръка нагори аз прутегнах,
и викнах: Барман - Гуляму Виски с лед!
Животъ на селу йе трудин,
с хора бизброй и бизчет,
характир гради са природин,
за туй си пуръчах туй Виски със лед.
Навънка дъждът взе да пуспиръ,
гъврътнах си Вискиту с лед,
поръчах и мъничкъ биръ,
гъврътнах и нея, па сега търгвам напред.
Упрегнах си мойту магари,
приялу дурде аз съм пил,
къруцата пълна с люцерна на бали,
ам хубу, чи с нилон бях ги завил.
Путяглям си аз, за у къщи,
амъ си легнах дурде Марку ма кара,
кога пристигнах убачи, гледам някуй на мени са мръщи,
не Марку убачи, ам мойта съпруга Мара.
Не ща да разказвам, чи малку е грозну,
това що с мени са случи,
да ричем, чи жина ми беши съвсем сирозна,
и алкохол да пия ма утучи!
Тук лирическият герой пропуска заключителният момент... но вие предполагам сте се досетили...
© Ян Тра Всички права запазени
Този род стихове също имат своята божествена оренда