На хиляди парчета счупи сърцето мое,
сляп си да видиш в очите ми пороя,
глух си да чуеш моя писък в нощта,
не усещаш в мене убийствената самота.
Остави ме да падна с ръце протегнати към теб без жал,
гледаш с хлад в очите без угризения, че ръка не си подал.
Обърна гръб и потегли ти,
а аз с последни сили прошепвам "Остани!".
Остани, върни се, нещо ми кажи,
без значение дали от това още повече ще заболи.
Говори ми думи тежки,
от силна болка спри ти моя дъх и плач. ...