Убийствен тен
Миличка, напук на мен
си решила, че ти трябва тен.
Слънцето пече със страшна жар,
получаваш нужния загар.
Ти добиваш бронзов цвят,
аз - разтърсващ аромат.
Станах розов - цвят свиня,
миризмата - в същата графа.
Вижда ти се май шега,
че носа ми изгоря.
Да! Събраха се деца,
смеят ми се на носа.
Как? Да ставам да си ходя?
Та аз залепнах тука.
Виж ги, много ти се моля,
хвърлят си при мен боклука.
Да, искам да те гушна силно,
ала как, като потя се тъй обилно?
После тебе, на света,
най-обичам аз снега.
"Хубава си моя горо", но каде си ти сега,
да се скрия в твоите сенки, че да спра да се потя.
"Питат ли ме де е земята, що най-лубя на света,
тамо, аз ще отговоря...", тамо - дето е снега.
Проклинам този ден ужасен,
когато ме завлече в ада,
вече имам цел, със смисъл ясен -
да избягам във Канада.© Георги Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
хихи, готско
-
супер!
-
Хехе!
Поздрави! -
много готино... браво!
-
Георги, думата "мисъл" е от женски род и значи изразът "мисъл ясен" не е правилен, освен ако това не влиза в замисъла.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Най-искрено се моля, да ми бъде простено, че в пети и шести куплет правя аналогия на силните чувства, които лирическият герой изпитва към земята и българската природа, с чувствата, които са описали великите Ботев, Вазов и Каравелов. Вярвам, че в името на хумора и доброто настроение и те биха ми простили. Разчитам на чувството Ви за хумор.
Благодаря ви за усмивките!!!