Monny (Симона Гълъбова)
223 764
21.03.2010 г., 22:12 ч.

Убити птици не съм мярвала да се целуват с пролетни цветя... 

  Поезия » Любовна
673 0 10

Щом губейки се приближавам до земята,

то нека дишам с нейните велики дробове

и нека да съм камък, който ти премяташ,

неoсъзнаващ, че така оплиташ грехове…

 

Щом падайки ранявам  коленете си,

то нека да кървя в едно със тях…

Над тебе винаги сновях с крилете си…

Защо?! За да си купя обич с вид на смях?

 

Щом болката прелива в празната ми чаша,

то нека я изпия във стократни спомени на екс!

Аз знам… дори пияна с крясък ще извикам: Ваша!

Любими, принце… За вас е новия ми поетичен текст!!!

 

Щом моите милувки са невидима постеля,

в която всеки ден си лягаш уморен…

То нека в свойте гънки да намеря

една сълза, проронена за мен!

 

Тогава, скъпи, бих повярвала

във клетвите красиви,

падащи от твоите уста,

убити птици не съм мярвала

да се целуват с пролетни цветя…

 

 

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??