Убиваш ме! Убива ме твойто мълчание!
И дните броени до нашата среща.
Влудяваш ме! Докарваш ме до отчаяние...
Но все към теб ме дърпа нещо.
Забравям те! В сянка се превръщам.
Умирам! Оставам тяло без душа.
Не искам в спомените да се връщам.
Болезнено изгарят в паметта...
А ти защо не ме пожалиш!
Нима повярва, че ще те забравя?!
Със твоите устни пак ме палиш...
Сърцето си на тебе ще оставя! ...