Уча се да бъда споделена.
Не в любов.
А с вятъра приказвайки.
С пръстите на вярата,
с умората,
с важните секунди,
с болката...
Уча се да вярвам извънредно.
Без да смятам
и да преосмислям.
Има ли те,
значи съм повярвала.
Дишам ли,
навярно съм
останала...
http://www.youtube.com/watch?v=RDBpJOIuQ30
© Геновева Христова Всички права запазени
Поздрави!!!