Vedrin (Ясен Ведрин)
212 757
3.11.2019 г., 20:29 ч.

Участ 

  Поезия » Гражданска
603 1 2

Не споря с личната си участ
дори от зов да ме лиши.
Каквото и да ми се случи -
отгоре Бог ще го реши.

 

Едно Амин да ме смирява,
когато, гледайки, съм сляп -
ще има в Святата жарава
за мене къшейче от Хляб.

 

Една сълза да се търкули
за пътя ми несъвършен -
Любов греха ми ще потули
и в нея ще съм утешен.

 

Духът човешки не векува,
но има вечна сетнина.
Какво на този свят си струва,
разбирам, плащайки цена.

 

Зад славата позор наднича.
От лъскавото - суета.
Потъва хорската себичност
във сивото на пепелта.

 

Едната участ... Тя ми стига!
Орисан нека ме върти.
Дори с решетка и верига...
Или с несбъднати мечти...

 

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??