Aske (Петя Косева)
110 452
27.08.2007 г., 10:22 ч.

Участ 

  Поезия
630 0 3
Ти никога не би узнал съдба така злощастна,
тя в твоя беден разум е бледа и неясна.
Той трябваше да тегли каретата на ада
и бичове над него кънтяха без пощада.
Сърцето му увито бе в увяхнали листа,
нозете му пречупени,заровени в пръстта.
Обвит във наметало от бял,пречистващ сняг,
той виждаше в живота един нечестен враг.
Във вените му стичаше се изворна вода,
а образът в очите му бе все един-тъга.
Вятърът му носеше неписано страдание,
във шепота му хладен четеше се послание.
Послание,говорещо за рани нелечими.
Послание,напомнящо за грешки непростими.
О,да!Той бе виновен,защото се роди.
Защото тази грешка животът не прости...

© Петя Косева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много хубаво пишеш,но очудваш с тази тъга...
  • Великолепна си наистина! С интерес и удоволствие чета всеки твой стих!
    Поздравления!
  • Много болка има в този стих, но иначе е много добър! Поздравления, Петя!
Предложения
: ??:??