Аз скрих от тебе самотата на морето,
тъгата на звездите и горчивината на кафето.
Аз дръзко прекратих всяка тишина,
давах, носех и желаех само топлина.
А ето, днес съм както винаги сама и мълчалива,
животът ми е нищо и скоро си отива.
Да бях опитала поне
да обикна друг, да поживея, но не!
Избрах си да остана в мрак,
въпреки че неведнъж ми даваше животът знак.
Вече няма радост, няма светлинка,
не остана дори и някой да подаде ръка. ...