Пак ли книга? Хайде стига!
Те са мъка цяла!
Слънчо смига, дечурлига
чакат ме в квартала.
Казва кака – есен чака
да съм първолаче.
Под мустака котарака,
киска се обаче.
Край долапа бързо с лапа
хваща мишка сива.
Ще изцапа, ще излапа
книжката красива.
Сядам ето, там, където
буквите ме викат.
Шшшшт! Заето е детето...
Срича ученикът.
© Надежда Ангелова Всички права запазени