В прохладна утрин
с ясна синева
за училище се стягам,
вече мога и сама.

Мама сандвич прави
с кашкавал и масълце,
ех, училище любимо,
желая те от все сърце.

С чанта във ръка
забързана вървя
и сърцето ще изкочи
от вълнение сега.

Учителката, тъй засмяна,
ни посреща с реверанс
и на буквите ни учи
с меден и вълшебен глас.

Цял ден цифри и задачки,
няма край всичко това,
но прекрасно е всичко,
дори да няма игра.

В час по рисуване
смело с цветни боички
рисуваме с вдъхновение
котки и малки мишки.

Госпожата на дъската
изрисува пеперудка,
с тебешира се изцапа
и смях в класа настана.

После със триката
разпускаме в салона,
с топки по земята
веселим се до наслада.

Уморени от делата,
хапваме в столовата
топла супа, мусака,
а понякога и резен диня.

В къщи Шаро ме очаква,
аз на буквите го уча,
а пък той върти опашка,
сякаш всичко ми разбира.

Вечерта настъпва бързо
и очичките ми се затварят,
ах, кога ще дойде ново утро,
с чантата в ръка да бягам.