И ето пак е седем,
алармата звъни.
Трябва аз да ставам,
ще покорявам планини.
Мия си лицето,
сресвам аз косата
и тихичко се питам
дали за мен е таз задача.
Преди минути станах,
а копнея за леглото,
изтривам тези мисли
и слагам аз кафето.
Пускам новините,
после сменям аз канала,
а дават там в леглото
дама по пижама.
Поглеждам към леглото,
възглавницата ме вика:
„Ще ти сложа аз главата
на меко да поспинка “.
Затварям аз очите
и виждам госпожата,
отсъствия как пише
на дневника в графата.
Оставям аз кафето,
нощницата свалям,
поглеждам в гардероба,
а там... пак нищо няма.
Излизам на простора,
вятъра ги духнал,
гледам мойте дрехи
на комшийската ограда.
Връщам се отново вкъщи,
слагам нощната премяна,
пускам новините
и сядам на дивана.
Не е за мене таз задача,
да ставам рано в седем
и дрехите да търся
на комшийската ограда.
© Donika Jelkova Всички права запазени