22.11.2016 г., 15:56 ч.

Училището 

  Поезия » Хумористична, Гражданска
514 2 0

И ето пак е седем,

алармата звъни.

Трябва аз да ставам,

ще покорявам планини.

 

Мия си лицето,

сресвам аз косата

и тихичко се питам

дали за мен е таз задача.

 

Преди минути станах,

а копнея за леглото,

изтривам тези мисли 

и слагам аз кафето.

 

Пускам новините,

после сменям аз канала,

а дават там в леглото

дама по пижама.

 

Поглеждам към леглото,

възглавницата ме вика:

„Ще ти сложа аз главата 

на меко да поспинка “.

 

Затварям аз очите 

и виждам госпожата,

отсъствия как пише

на дневника в графата.

 

Оставям аз кафето,

нощницата свалям,

поглеждам в гардероба,

а там... пак нищо няма.

 

Излизам на простора,

вятъра ги духнал,

гледам мойте дрехи 

на комшийската ограда.

 

Връщам се отново вкъщи,

слагам нощната премяна,

пускам новините

и сядам на дивана.

 

Не е за мене таз задача,

да ставам рано в седем

и дрехите да търся 

на комшийската ограда.

 

© Donika Jelkova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??