Самотата казват е опасна,
трудна, отрезвяваща, ужасна.
Осъзнали нетърпимият ѝ мир
търсим начини да се спасим.
Тя привлича всичките несгоди
и пречупва ги през призми нови.
С неумелите играе си на воля
вкарани във неизгодна роля.
Слабите ги тръшка депресивно
с глупост и сърце наивно.
Дървото ѝ е с корен най-горчив,
а в клоните ѝ зрее плод стипчив.
Понякога подсказва и решения
след различни умозаключения.
С правилна посока към стремежа
свързващо звено за всякоя невежа.
Изводът от нейните беди:
Настъпило е време да я заличим,
като впуснем се в живота с чуден танц
с твърда стъпка, без излишен гланц.
Тя партньор е в хорските дела
И учител за душевните блага
Щом не разпознава в теб страха
победил си я на всичките нива.
© Валя Сотирова Всички права запазени
Поздравявам те!