valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
30.01.2013 г., 9:01 ч.

Учителката 

  Поезия
1743 0 4

Когато тя влезе в поредния час,

дъхът ù застина. Настръхна.

Остана безмълвна, остана без глас.

Товар от гърба ù се смъкна...

 

Децата мълчаха, защото един

отпред бе, с портрет във ръцете.

Не беше отличник, не беше и син,

но тя го почувства и в двете.

 

Гласът му трепери, в очите сълза,

а пръстите в Дякона впити.

Един ученик пред класа си стои

и само портрета разпитва:

 

“Апостоле, как се постигат мечти,

щом гарвани грачат зловещи,

щом утре от днес на бесило виси,

а вчера загаснаха свещите?...”

 

Разбра тя тогава, че има защо

да пали любов несломима.

Погали го нежно. Прошепна: “Дано 

подобни на тебе да има!”…

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??