Животът е учителят суров,
а всички ние - неговите ученици,
обучението трае чак до гроб
и няма двойки - само единици...

Добър ли си, не е за него от значение,
наказва ни понякога неправомерно,
той сам определя нашето предназначение
и хвърля ни във изпитания неимоверни.

Реди ни, както пожелае,
тъй става, както нареди,
едва ли има някой да желае,
да страда, да попада във беди.

Учителят е строг, а ние сме различни,
един прилежен, друг невъзмутим,
трети бунтар, а мненията лични,
четвърти претендира неуморим.

Старая се да съм добра и да попивам
от знанията му и мъдростта,
около мен любов и обич да изливам,
да ставам все по-мъдра с възрастта.

Не знам каква ще е оценката за мене,
но чувствам, че учителят суров
харесва ме, щом толкоз време,
възнаградил ме е със твоята любов.

Защото чувствам аз, дори когато някой,
ми казва, че не бива и не трябва,
когато знам, че разиграва ми театър,
пак чувствам, туй за мене е съдбата...

А чувствам силно - любовта си,
омразата, тъгата, нежността,
обичта и порива, най-святи,
мечтанието нежно, лудостта...

Колекция от чувства във душата си направих,
редя - картини, образ, песен, звук,
до днес събрах усещания милиони,
но знам, че няма да се спра до тук.

Ще чувствам още неизбежно,
ще страдам, ще обичам, ще горя,
ще любя силно, мразя безутешно,
нали учителят ни учи до смъртта?

И чувствата на всички хора
усещам отдалеч като емпат
и искам нещо хубаво за тях да сторя,
дори и безнадеждно да творя...

Учителят е този, който оценява,
той строг е и понякога несправедлив,
но със теб и твоята любов ме надарява,
туй знак за мен е, че животът е щастлив...

Животът е колекция от спомени...
Картини, звуци, стихове, мечти...
Но в душата ми за любовта отворена,
най-съкровеното за мен си ти...