Удобна да съм ти,
заемам формата на тялото и настроението,
на мълчанието,
на разстоянието,
на слабостта и силата.
На любовта.
(прехвърлям през рамото на паметта
под носа на желанието:
Обувка HushPuppies,
ръкавица от телешки бокс,
спалня с magniflex,
чаша вино,
фотьойл край
камината,
поглед с плюшени ресници,
нечии устни)
Есен е.
Монотонна.
Улавям интуитивно нюанса ти.
В заемките от чужди езици съзирам някакъв изход.
Временно и дъждовно. Отчаяно.
Тежко пада обвивката ми от самомнителност.
Таралежова и зелена.
Удобството ми в края
(на краищата)
е придружено с убождане -
подкожно за мен,
© Дора Всички права запазени