Ухае ми на щастие...
Къде си?
Една светулка смела ме поведе
в тъмата на среднощните пътеки.
В полетата безкрайни боса бродя...
и бяла маргаритка ме помоли
листенцата ѝ пак да преброя.
Те винаги са девет.
Ах, защо ли
все казват:
"Той те чака и сега!"
Ухае ми на щастие... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.