Ухаеш страстно.
Опияняваш ме със дъх сега.
Но всичко тук е толкова опасно...
Недей да идваш във нощта...
Ухаеш на промяна.
Усещам - идва бавно тя.
А болката я няма.
Лети и моята, и твоята душа.
Ухаеш толкова различно.
На искреност и топлина.
И всичко става неприлично...
И шепнеш ми, че съм една...
© Мария Атанасова Всички права запазени