Душата ти - кристална е сълза.
Ухае на отминалата болка.
Събираш я във шепи и сега
тя става някак, малка, малка...
Но щом с приятел ти я споделиш,
почувствал силно за утеха рамо,
тогава от какво да се боиш,
то заличава всичко преживяно.
Остава само споменът един,
че минал си пътека непозната,
в която с думи върху празен лист
надипляш мисли и лекуваш рана. ...