16.12.2019 г., 8:09 ч.
Уиски
Копнежът ми си има име,
привички, смях, едно лице.
Адреса сменя всяка зима.
Пред хората е дим студен.
Копнежът ми обича тежко -
уиски в чаша в тъмен бар.
Очите му са таралежи -
пробиват портите към мен.
Копнежът ми е недокоснат.
Смутен и нежен, и раним.
Прилича ми на таен остров.
На истина зад мрачен грим.
привички, смях, едно лице.
Адреса сменя всяка зима.
Пред хората е дим студен.
Копнежът ми обича тежко -
уиски в чаша в тъмен бар.
Очите му са таралежи -
пробиват портите към мен.
Копнежът ми е недокоснат.
Смутен и нежен, и раним.
Прилича ми на таен остров.
На истина зад мрачен грим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
