Укротяване на огъня
УКРОТЯВАНЕ НА ОГЪНЯ
Какво – не зная, липсата побира,
но бавно светлото у мен изчезва.
Щом казаха, че майка ми умира,
за първи път потънах – сякаш в бездна.
Защото се налага да живея
и всеки ден наум да си повтарям,
че нещо съм пропуснала от нея –
въздишка, мисъл, болката коварна.
Без тихата усмивка сутрин рано –
когато идваше да ме събуди,
с преливащи над топлото ѝ рамо
талази от светлинни пеперуди,
И слънчице, от па̀ле по-игриво,
което скулите ѝ озарява
край малките трапчинки – боязливо,
А как ще бъдем вечно живи вярвах!
И ето че връхлита тишината,
без милост вихър овърша дома ни.
Сърцето ми стопи се без остатък,
кърви зората в тъмните му рани.
Не помня юли толкова враждебен –
подпалил чак гърба на хоризонта.
Нахраних гълъба с трошици хлебец,
понесъл в Рая мъката огромна.
© Валентина Йотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря на всички, споделили мъката ми, все си мислех, че ще стане по друг начин, както някои си отиват в съня си. От декември месец бях при нея и даже мислехме в един момент, че нещата са тръгнали на оправяне. Но за 1 седмица всичко се обърна с краката нагоре...
-
Позната ми е тази болка.
Преди няколко дни такъв вихър помете и нашия дом.
Съболезнования! -
Съболезнования, Вале! Нека е светъл пътят й към звездите! Имайте сили, мъката е огромна! Имайте вяра, за да живее вечно в сърцата ви! Поклон!
-
Да ѝ е светло на душата...
-
Валя!!!
-
Съболезнования!
-
Болката е най-силна, когато много близък си отиде от тоя свят, Валя. Бог да я прости! Моите съболезнования!
-
Моментът е винаги неподходящ и с продължителност… цял живот, защото ние не можем и не искаме да се сбогуваме. Нека има мир за душата ѝ.
-
От вътре ще продължава да гори, живеем си с него...
Мир на праха ѝ! -
Моите съболезнования, мила Валюша!
-
Благодаря ти, Валюше, знам, че е ангел вече.
-
Бог да ѝ стелне най-меките си треви на твоята майчица, Валюшке!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
