14.10.2010 г., 0:13 ч.

Улицата е студена 

  Поезия » Любовна
966 0 3

По улицата вятърът пее

а студът се изписва на моето лице

слънцето вече не грее

но горещо е в моето сърце

 

Вижда се пламък в моите очи

Сърцето ми яростно бие

Защото в мен греят лъчи

Защото сме двамата ние

 

Хората минават вкочанени

А аз вървя с усмивка на лице

Въпреки че краката са ми уморени

Аз продължавам защото си в моето сърце

 

Обичам те и след всяка крачка

Аз се приближавам към теб

Аз се усмихвам по-широко

Аз се радвам на света

 

Ти си моят пламък

Ти си моята радост

Ти си моят скъпоценен камък

Ти си моята гордост

 

Всичко е толковa красивo

Дори когато всичко е студено

Дори когато навън е сиво

Дори когато всичко е вледенено

 

Излязох от метрото и вече

Слънцето грееше далече

И огряваше нашия път

За да стигнем до нашия кът

 

Деян Л. Иванов

За Йоана Р. Николова

8.10.2010г.

 14:55ч.

© Деян Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??