24.09.2007 г., 13:55 ч.

Улиците в България 

  Поезия
606 0 1
Прави или криви,
на тях всички сме игриви.
На охлюв, картоф или дама,
нищо, че вече съм голяма.

Когато тичаме и скачаме,
винаги на шахтата попадаме.
Без капак е тя горката
и боли я от това душата.

Когато колело си карам,
все в някоя дупка ще го вкарам.
И гьолчето ще ме опръска цяла,
все едно в кал съм се вряла.

Когато с бодра крачка си вървя,
то е ясно, пак ще си напакостя.
В бананова обелка стъпвам,
опаа, на мига се хлъзвам.

Но когато слънцето се скрие,
обзети от страх сме ние,
защото няма лампа да ни свети,
за да виждаме хората огрети.

Страх ме е да се прибирам по тъмно вкъщи,
понеже мама винаги се мръщи.
Аз й викам: "Видях бай Торбалан,
който беше до уши засмян."

Но ние сме си с уличките горди,
макар да не могат да се карат скейтборди.
Но те нали са си наши лични,
за това са ни тъй обични!!!

© Дея Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??