Всички умеем... всичко.
Най-вече да се облечем
в най-личното си местоимение,
за пред чужди хора - гости.
Вдишваме и издишваме думи,
но нещо отвътре отслабва и тлее,
след дълги години съзряване - пости.
Разпънали вярата в сметки, после я намотаваме в суми...
Всички умеем... всичко.
Най-вече да се прицелим
в най-гладкото си отражение
и да разстреляме себе си без съмнения,
във всички чужди хора, до последния.
Готови за следващо сражение
с най-личното си местоимение и другите -
по граничната линия, наум, подреждаме чуждите,
до последния...
куршум.
© Димитър Ганчев Всички права запазени
Поздрави на всички!
Вестин