Laska (Ласка Александрова)
854 13624
27.11.2009 г., 14:17 ч.

Умея 

  Поезия
711 0 14



Пиша,

за да ти кажа,

че без теб

денят като насън преминава,

а сплетената в тежка плитка

коса на нощта,

сякаш

около мен се увива

и ме задушава.

Небето,

дори и поръсено със звезди,

е бездънно и черно,

когато те няма.

Нали знаеш -

тъмнината ме ужасява,

освен,

ако не стискам ръката ти

и не усещам близо дъха ти.

Тогава,

луната и звездите

могат с небесни губери да се завият

и да сънуват,

че са в слънчева люлка.

А аз

и без да сънувам съм в нея,

когато от път се завръщаш

при мен.

 

Не се получи -

не успях писмо да напиша.

Ще ти разкажа това,

когато се върнеш.

Умея да чакам

теб.

 

  

 


© Ласка Александрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??