Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
19.02.2009 г., 16:32 ч.

"... умирала последна" 

  Поезия
1970 0 36

 Дъждовните небета тихо кихат

над малките облещени прозорци.

Премръзнала е къщата, накашля

във шепа... и протяга я за още

надежда – “че умирала последна”,

че някой, нявга, прагa ще прекрачи.

Коминът глътна лунните си нощи

и дави се, додето дойде здрачът.

Оградата потъваше до лакти

в пръстта до коленичилите зидове;

съвсем осакатя, дори прегърбена,

подпираше врата с лице озъбено.

Сега домът е мъка... и е болка,

очите му отдавна са изстинали

от спомените, тичащи по стъпките

на не една история... и минало.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не можех да не се сетя за http://vbox7.com/play:6a4c404c когато прочетох този стих, Креми...навява толкова болка... Поздрави!
  • Мислех си, че става въпрос за прочит на стихотворение, не за певчески способности! (Благодаря, вечеряла съм. Няма нужда да преглъщам част от анатомията си)
    Препинателните знаци нямат никакво значение в този случай.
    Става въпрос за ритъм, който в горепосочения пример от вас - липсва. (мое мнение)
    В този ред на мисли - всеки разбира и усеща Поезията по различен начин!

    Лека вечер!
  • Извинявам се! Сигурно съм глухар и не зачитам препинателните...А Вие се опитайте да си глътнете диафрагмата, тъкмо когато е свита. Може би тогава ще хванете моята глухота. Желая Ви най, най творчески яворовидини!
  • Г-н Йонков... Този ваш вариант е направо помитащ! Да не говорим за това, че този ритъм за който говорехте, е напълно унищожен! Прочетете написаното на глас, (сигурна съм, че на вас ще ви допадне звученето, защото вече сте проявили "кративност" в това отношение), но според моето скромно мнение, сте развалили един не дотам лош стих!

    Благодаря за вниманието!
  • Добре . С цялата условност на това, че да "подписваш" е нещо както глупаво, така и добро с цялата "прибързаност" / при стиховете /. Понякога.

    Дъждовните небета тихо кихат
    над малките облъщени прозорци
    премръзналите къщи загърбили
    във шепа пак очакват някой
    коминът глътна лунни нощи
    задави се додето дойде здрачът
    оградата потънала във пръст до лакти
    осакатяла запира вратнята под вятър
    озъбен е сега домът със мъка
    изстинали са всички взори
    от спомените тичащи по стъпките
    във миналото на не една история.
  • Boabab (Венцеслав Йонков) - Кога е добро и кога може да бъде по-добро?
    Кой може да каже? Ти? (тогава... чакам)

    Благодаря на всички отбили се!
  • От този ритъм би станало още, още много по-добро!
  • Наистина е удоволствие да срещнеш себеподобни. Перото ти е талантливо. Очаквам още хубави стихове...Незабравим(а)и!
  • И къщите, и хората- все същите: животът преминава през тях безжалостно, взема това, което му е нужно, и като млад прахосник, продължава по широкия свят. Битие!Ако го приемем, сме част от живота.
    Поздрав за въздействащото образно стихотворение!
  • Много е хубаво, приказно, красиво, стройно и стилно!
  • Премръзнал умът затопляше пръстите,пишещи поредния стих пред онемялата залостена врата,през която нощем надничах и четях творбите на непознатите автори описали житието в рими,събуждащи ме от реалността...Благодаря Ви - Незабравима (Кремена Стоева), с "... умирала последна" приспа звярът в мен.
  • Красиво е!
  • Тежък, но красив стих!
    Много, много харесах, нищо че ме заболя!
  • !!!
  • Много ми хареса!
    Поздрави,Креми!
  • Боже...колко тъжно и колко красиво...
    невероятна поезия твориш, мила Креми...с обич.
  • Прекрасно!
  • "...от спомените, тичащи по стъпките
    на не една история... и минало."
    Докосна ме...
  • Креми, раздвижи ме тъжнострунно, но като гледам не е само мен ...
  • Тъжно, носталгично ми стана за детсвото и спомените... и всичко!
    Хубав стих, Креми!
  • ...спомените често се събират до табелите за край...почиват си и чакат да отидем и......да си ги вземем............
  • УДОВОЛСТВИЕ-Е-Е!!!
  • картина, която все повече ще избледнява, уви...
  • Евалата, Кремка, врло лепо изпълнение. Кеф!

    "Оградата потъваше до лакти
    в пръстта до коленичилите зидове;" - кака, това е най-хард порно сцената сред поетичните пейзажи, и най-поетичният пейзаж сред еротичните сцени.

    Заявявам го най-отговорно!
  • "Оградата потъваше до лакти

    в пръстта до коленичилите зидове;

    съвсем осакатя, дори прегърбена,

    подпираше врата с лице озъбено."

    Тази картина е толкова истинска...
    Беше ли? Бяхме ли? Бихме могли...
    Пари в очите и гърлото стиска.
    Шепа мълчание...Прах и сълзи...

    Благодаря, че прочетох...

  • ...а какво щяхме да сме без историите си? Браво, страхотен стих!

  • Благодаря за прочита и коментарите!
  • Браво!
  • Хубаво е, Креми!
  • !!!
    Много ми хареса!
  • Хареса ми!
  • Браво!!!
    Възхитена съм!
  • Много хубаво!
    Поздрав!
  • Браво, Креми!
  • Кремсън, благодаря!
    Много!
  • Страхотен стих!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
Предложения
: ??:??