8.08.2004 г., 15:52 ч.

Умирам 

  Поезия
2347 2 6
Умирам,
умирам бавно и тежко,
умирам удавен в океан от алкохол.

Умирам,
умирам с болка и вик,
умирам скърбящ за теб приятелко моя.

Умирам,
умирам с радост, с надежда
умирам щастлив, че идвам при теб.

© Иван Атанасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стига с това умиране, бе!
  • не мисля, че е тъжно: в крайна сметка той е щастлив. и все пак се радвам, че още си жив... нали?!
  • Наистина много ми харесва!
  • Е чак пък добро
  • Много е тъжно, но наистина е доста добро! :P
  • Много е жалко да умреш "в океан от алкохол",и то да умреш по такъв страхлив начин за скъп човек!
    Радвам се,че стиховете ти говорят повече от колкото трябва за теб самия!
    Имам чувството,че природата ти е природа на повечето съществуващи,
    дори и в сайта!
Предложения
: ??:??