vesentse (Весенце)
12 37
1.05.2005 г., 21:47 ч.

Умирам... 

  Поезия
1236 0 1

Умирам…
         А така не искам
         да увяхвам и да тлея,
         цяла да съм изгоряла,
         слънце в мене да не грее.
         Да се лутам-черна, прашна
         без да зная смях и песен,
         И посърнала и тиха
         да съм тъжна мокра есен.
         Със палитра златожълта
         багри-листи да чертая.
         Пада лист след лист обрулен.
         Ето-вече съм на края...

                                (26.04.2005)

© Весенце Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ами знаеш ли-никога не съм могла да пиша жизнерадостно, обикновено стиховете ми са или пропити с болка, или с несбъднат копнеж.Може би е така, защото се чувствам по този начин на моменти, и тогава се поражда и желанието да пиша, да удавя болката в думи, да я заключа между редовете и така да се освободя от нея..Да-тъжно е, но понякога именно това ражда невероятни творби.При мен не е така, но ето Яворов е един от малкото примери- в неговите стихове се оглежда страданието,а в същото време са така хубави и неповторими..
Предложения
: ??:??