bIb3Ty (Биляна Петрова)
5 2
17.01.2009 г., 9:35 ч.

Умирам! 

  Поезия
595 1 2

Умирам, кръвта ми тече.

Смъртта е крачката пред мен

и никой няма да ме спре,

ще изчезна в този ден.

Острието допира до топлата плът,

опива ме болката неземна,

мога да тръгна по светлия път

или да поема към дълбината черна.

Болката вече я няма,

кръвта отдавна е изтекла,

отивам към земната яма,

а душата ми се е свлекла.

Няма да чакам страшния съд,

дяволът отдавна ме иска,

а сега настъпи мигът

и опрощение душата не иска.

Искам да отида във ада,

където огньове горят,

там ще дам на сатаната още топлата си плът.
С черни пръсти докосвам ножа,
с черни очи поглеждам смъртта,
черни са следите по цялата кожа,
черни сенки бродят в нощта.

Вървя към смъртта,

вече вижда се краят,

не ме е страх от кръвта,

Тук ангелите плачат кръв,
тук любовта е оръжие,

душата ми за дявола е стръв

и доброто е в безсилие.

Не искам да ида във рая.
Така напуснах тоя свят,

от тука грехът ме завлече,

аз намерих своя ад

и няма да се върна вече!

© Биляна Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??