28.12.2005 г., 20:47 ч.

Умирам 

  Поезия
902 1 3

От чашата жадно отпивам,

Опитвам се да изглеждам щастлива,

А въщност бавно и мъчително умирам,

Докато хората около мен се смеят.

И усти и длани събират

С пожелания за ЗДРАВЕ

И щастлив живот.

Уж съм млада ,

А чувствам се пре стара,

Тялото прегоряла клада

Разпада се като че съм на сто.

А лицата на хората

Греят в празничната нощ,

А аз тъй нещастна съм

Че не ще позная всичко –

Не и в тоз живот.

© Ливия Радева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??