28.05.2007 г., 14:25 ч.

Умирам 

  Поезия
547 0 0
Умирам
Болката не мога да спра, тя е в мен, там някъде стои.
Търся лекарство, с което да я спра, но не мога.
Моето лекарство си ти, ти си и моята отрова.
Дали знаеш, че ми причини това?
Ти нищо не знаеш, защото си свикнала на внимание.
Ти си гордост и красота, която ме пленява за миг.
Ти си онова, което не мога да спра, дори да умра.
Къде е смисъла на всичко това?
Tвоите дири търся в нощта, а себе си губя през деня.
Изгрева е залез без теб, а залеза е рая, щом си до мен.
Ти си живота и смъртта, затова аз живея там, където и ти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бен Ар Всички права запазени

Предложения
: ??:??