16.09.2012 г., 20:09 ч.

Умиране със залеза 

  Поезия
617 0 4
---
По зъберите залезът кърви,
нощта е притъмняла в страшно тихо
и само силуети на треви
напомнят за предишни Нойски щрихи.
Изчезнала е капката покой,
в която се пречистваше сърцето,
а залезното кърваво око
побира всеки вик и чувство клето.
И боса, по планинските била
започвам пътешествие безсънно -
останахме с небето без крила ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Предложения
: ??:??