Vedrin (Ясен Ведрин)
212 757
21.11.2019 г., 12:16 ч.

Умираща правда 

  Поезия » Гражданска
981 3 8

Защо ли грозно, до апатия,
животът посивява злостен?
Копнеят скитници обятия,
но стигат все до дом залостен...

 

Просвирва в бели слепоочия
виелицата валс последен...
А стъпките са многоточия
за някой разказвач неведом.

 

Вгорчава се духът от нищото.
Скръбта граничи с абсолюта.
Угасва огънят в огнището
с дима на безчовечност люта.

 

От сън изтръгнат, до изтление,
кошмарът вече е насъщен...
А битието е забвение
под свод, от облаци намръщен.

 

И само - през сълзи прозирана -
утеха шепне безутешно,
че Правдата е на умиране,
щом този свят живее грешно.

 

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??