Умират птиците във полет,
щом няма с какво да ги дариш.
Тъй както мислите човешки,
щом с дела не ги ти подплатиш.
Дори когато вън е буйна пролет
и спускат се над морска синева.
Дори, когато плясък на вълни ги кани...
Не са щастливи. Никой не ги чака у дома.
Борба и съпротива даже няма.
А само отглас на отлитащи ята.
Самотна пролет. Кратка драма.
И се издигат пак в далечни небеса...
И реят се в простора прояснен.
Умират от безумен страх.
Последен танц за този ден.
Прекършени крила.
Умират птиците във нас...
Със всеки миг несподелен.
30.03.2014
© Нева Петрова Всички права запазени