Умните хора са тъжни,
умните хора мълчат.
Сякаш неволно са длъжни,
да изтърпят този свят.
Умните рядко се смеят,
умните ходят в дъжда.
Те не танцуват, не пеят,
нямат щастлива звезда.
Умните хора не чакат,
те не познават късмет.
Тяхната гара е влака,
спят между огън и лед.
Умните хора се вглеждат –
те, хоризонта редят.
Могат от облачна прежда,
себе си да изтъкат!
© Данаил Таков Всички права запазени