Умора

Аз няма да поискам като просяк

от тебе ласки, вярност и мечти.

Не ще дочуеш моя зов за обич

и за любов не ще поискам да мълвиш.

Аз няма да дочакам тъжна вечер

и залеза на грейнала любов.

Безшумно, в тиха утрин, надалече

ще полетя към свят незнаен, нов.

Ще те оставя тръпнещ и незнаен

да чакаш мойте стъпки, мълчалив,

и зная, ще е труден и безкраен

без мене твоят ден- бездушно сив...

...А вечер ще се връщам уморена

във стаята си с глухата тъма

и ще ми бъде може би студено,

и ще съм бедна, тъжна и сама,

но щом във мрака паднал, ненадейно

при мен нахлуят като птичи рой,

политнали в безкрая неспокойни,

един след други, спомени безброй,

ще се отпусна смътно уморена,

ще склопя в мрака сънени очи,

и примирено, тъжно и смутено,

незнаен сън, духът ми ще заспи.