Умът дълбае свойте си бразди, а
Мракът спуска се да го прегърне
Обичам нощем да броим мечти,
Решени да ги сбъднем, щом се съмне
Е, ще се съмне ли, и то кога
Не знам това, не мога да ви отговоря
А само мога да ви уверя:
сега се чувствам адски….
© Любомира Нанева Всички права запазени