Преминах през Ада! На клада горях!В самотност се скитах, едва оцелях!Пренесох във жертва душа и сърце!В катрана се къпех... страдание... бе!Потъвах в безвремие, устата крещи!Тлееха въглени в мойте очи! Огледах се!
За всичко опростена, но... от трудните победи уморена!На прага умряха чувствата диви!Жива ли бях? Или мъртва сред живи!?