Уморих се от клишета сиви в предверието на деня, сухотата в думите сънливи, поднесени с лъжата в нощта. Уморих се да летя безкрила, улучена от упор в скръбта и мислите от теб да скрива, дали в преходност бе съдба. Уморих се да те търся постоянно, но винаги да съм далеч от теб, така ще е тихо и спонтанно в сянката на идващия ден. В далечината сълзите ще заровя, с пясъчни усмивки ще те даря през стъклените образи в тишина, не ме търси там в светлина. Уморена ще приседна, уморена ще заспя, по-далечна от звездите, по-студена от смъртта.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!