За тази - Уморената,недоспалата - късно е!

Звъни, чакаща призори

да получи златния си пай

задоволена нейде,после утолена,

мъркаща от лова си ,

приспала в сладък сън,

вместо обич, онзи - Именития

с любов, да шепне,

носен на дяволските си рога,

а страхът,  прогонен упорито, 

с лудата си мисъл, викайки страстта.

Призовавайки я в нощи като бездна,

чакана като първичността,

разбивала се в скалите безбрежни.

За тази - Уморената - ще отворя своята врата...