Уморените думи не стигат целта –
по трасето издъхват сломени
и разливат от Твоята жива вода,
а пресъхват души ожаднели…
Уморените жестове нямат криле
да доставят за миг светлината,
а угасват и нечие болно сърце
не дочаква да види зората…
Уморени обятия носят печал
и не могат да сгреят душата…
Уморени сме в своята тиха тъга…
Боже, давай ни сили нататък!
© Руми Бакърджиева Всички права запазени