Уморих се вече да обичам
мълчешком и тайно, да се крия
и на теб мечтите си да вричам,
всеки ден сълзите си да трия.
Уморих се скришом да те гледам,
да те сънувам сутрин и да зная,
че ти обичаш нея... и да страдам,
защото винаги такъв е краят.
Уморих се от света да бягам
и надеждите лъжливи да събирам,
но ето, че към тях ръка протягам,
макар че търсейки те, аз умирам.