Уморена съм от болка и лъжи,
от непрестанните несгоди и беди.
Уморена съм от живота студен
и от това, че не остана нищо в мен.
Като птици детските мечти
отлетяха нейде в небесата.
Оставиха само бледи следи
да тлеят дълбоко в душата.
Ах, как искам пак да съм дете,
тичащо волно по пътища прашни,
взиращо се в синьото небе,
лишено от мисли грешни и страшни! ...