10.07.2005 г., 16:44 ч.

Уморих се 

  Поезия
1087 0 2
Уморих се да те търся,
от умора дъх не ми остана.
Уморих се любов да прося,
в сърцето си да дълбая рана.

Тази рана жива пак кърви
и от нищото така боли.
Всичко беше само думи, нали?
Ето, пуснах те сега, върви.

Мен ме мяма, няма те и теб.
Уморих се да мечтая.
Разтопих се и се вледених.
Вече няма, няма да ридая.

Няма сълзи, няма и молби.
Уморих се, казвам, стига вече.
Разделени нашите две съдби,
една от друга са така далече.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??