Не, не искам аз повторно да те срещна,

със безчувственно сърце от лед!

Не искам аз отново да посрещна,

поглед сиво-празен и объркан мироглед!

Не я искам любовта, в която

само тръни да бодат,

а след нея после всичко чезне свято

и само сенките остават да болят -

с остротата на дълбоки рани,

които бавно спират да кървят,

но със спомени във белезите трайни,

оставащи завинаги да те горят!

Уморих се аз от трепети фалшиви, разни

в плиткостта на лъжливи чувства тъй заразни!

Не те искам аз такава – горделива и граблива,

дошла набързо утехата от мене ти да вземеш.

А после бавно времето да ме убива,

когато кротко в миг безследно ти изчезнеш!