9.12.2007 г., 19:48 ч.

Унес 

  Поезия
602 0 5
Като ябълки есенни
стиховете узряват във мен!
А в душата ми страх и болка умесени
търсят свой последен рефрен.
Без спасение някакво
на зимата дълга усещам леда.
На гробове свещи запалвам,
но в живота е по-силен студа.
Без слънцето-лято
и без дом за начало,
аз умирам! А зимата сляпо
се тътри по мене нахално! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Женина Богданова Всички права запазени

Предложения
: ??:??