Защо всички обичаме онзи, който
къса цветята в нашата градина
и увива сърцата ни
в плевели.
И разпалва тъгата в
душата ни.
А в студените дни топли
умовете ни.
С ръце лед и очи вулкани.
С име на елегия.
Ала сякаш само той е
достоен.
© Люба-Мария Петрова Всички права запазени